Моля ви, не убивайте лесбийките!  

4968
Марио Бисеров

Автор: Марио Бисеров,

Председател на КТ „Подкрепа“ Хасково

 

На 62. Много ли е, малко ли е? Комшийката ми се хили, намига и ме пита – „кво прайш?” Отзад внукът ме бута и ме пита – „кво прайш, дядка?” 62 години. Много ли е? Малко ли е? Сещам се, че комшийката е по-дърта от мене. За това ми се хили.

62 години, от които 31 изживени по „онова време” и 31 по „това време.“ И тогава бях българин и сега съм пак българин. И ако ме питат дали тогава се гордеех, че съм българин, отговорът е категорично да. Ако ме питат сега…

Можех ли някога да не се гордея с Дамян Дамянов или Радой Ралин? С Георги Парцалев или с Невена Коканова? Енчо Багаров или Константин Кисимов? Апостол Карамитев или Ванча Дойчева? Гордеех се с Георги Аспарухов, Никола Котков, с Патрата, с вратаря Найденов и Димитър Якимов. Гордеех се с Атанас Голомеев и Румен Пейчев. Фуках се с Петър Киров и Александър Томов. Учителите ми в Руската гимназия в Хасково ще се помнят винаги – Иван Маринов, Дрангажова, Елена Дякова, Маргарита Михайлова, Людмила Коларова, Вълчо Даскалов.

Гордеех се с ансамбъл „Китна Тракия“- абониран за първото място по състезания.

Не знам тогава да са се продавали дипломи или шофьорски книжки. Дипломираният можеше да чете и пише. И то без правописни грешки. Не като сега. Но всичко това беше през първите 31 години. Не ни пукаше от властта. Не се научихме да мразим бъдещето си, както те искаха от нас. Но намразихме миналото си, защото така искат от нас сега. И ако не го мразим, ни кръщават –„комунисти”. Бяхме приятели, но не през Фейса. Обичахме се, но не с имейли. Говорихме си, но не с чатене и постове. Играехме, но не с джойстици.

Следващите 31 години! Не се сещам нищо или почти нищо, с което да се гордея. 1500 училища закрити. Обезлюдени села. Видях за пръв път градушка, която да троши коли, ама не, че не е имало и преди. Но преди имаше ракети. За пръв път видях кърлеж. За пръв път видях въшка и то на главата на сина ми, връщайки се от училище. Не виждам памучните полета. Не знаем вече какво е копринена буба. Къде е тютюнът? Къде е българската мая за хляб? Къде са „видинките”? Помните ли любимешкия домат или бисерските дини?

Отровиха и пчелите. Птичи грип по пилетата, Африканска чума по свинете, луда крава, заразен нодуларен дерматит по говедата, антракс по овцете, бруцелоза…

Празнуваме Св. Валентин, а забравихме Трифон Зарезан. Хелоуин и какви ли не простотии. Научих на дърти години, че у нас турците са „присъствали”, а руснаците са ни „поробили”. Видяхме президент, от когото и жена му избяга, и да се срамува да се качи на Шипка. Търпим премиер, който и семейство не може да завърти, да ни поздравява по национални празници в Туитър. Срам и позор.

Няма ли болест за политици? Смъртоносна!

Не е мъж този, който убива образованието. Не е мъж този, който убива здравеопазването. Не е мъж този, който убива бизнеса. Не е мъж този, който убива селското стопанство. Не е мъж този, който убива спорта. Не е мъж този, който убива културата. Не е мъж този, който убива самочувствието на хората. Не е мъж този, който убива българщината. Не е мъж този, който убива паметта на народа. Не е мъж този, който убива силата и армията на държавата. Не е мъж този, който гони хората от страната им. Не е мъж този, който продава въздуха и водата на България!

Има ли мъже в Хасково? Трето поколение ни тровят с уран, а градът мълчи и купува минерална вода. Вместо да ги удавим в тази вода.

Перник и Стара Загора се душат в пушеци, а пребит политик няма. А, уж началото на живота са въздухът и водата! И това ни взеха, уж мъжете. Но Шкембе войвода така каза – „мъжко е да обещаеш, а е човешко да не изпълниш”. Мъже управляват мъже. Нито едните са мъже, нито другите са мъже.

Във вторите 31 години мога да се гордея само и единствено с три мъжки жени!

Само три!

Първата – Ренета Инджова-министър председател с най-мъжко поведение.
Втората – Корнелия Нинова – единствен политик, теглила майната на Истанбулската конвенция и скочила на джендърите от ПЕС.
Третата – Ивет Лалова, превъзмогнала мъжки грозната контузия и показа на света какво е Българска жена.

Сещате ли се за четвърта?

Но най-лошото е, че не се сещам за нито един мъж, с когото да се гордея. Бойко или Филип Димитров? Станишев или царя? Ал.Йо. или Пеевски? А може би Барни Ръбала? Доган? Местан или Валери Симеонов? Не говоря за артисти и спортисти, щото не се сещам изобщо. Да не говорим за творци.

И тъй, стигнахме до кофтия извод: Тези, които ни управляват, категорично не са мъже. Затова изгониха мъжете от България. Малкото, които останаха също не са мъже. Пе..растите са три вида – от кръста надолу, от кръста нагоре и от главата до петите. Първият вид изобщо не е опасен – болни хора. Но другите два са страшни. Ужасни са. Кой да ги спре? Мъжете ги няма. Навън са. Тук са само старците като мене и деца, чакащи малко да порастат и да духнат през терминал 2.

Та след като направихме извода за мъжете, да погледнем жените. Какво им остава на хубавите, здрави и умни български жени, принудени да оцеляват сред пе..расти?

Не е богат изборът.

Моля ви българи, братя, бъдете снизходителни и не убивайте лесбийките.

 

Марио Бисеров

Коментирай чрез Facebook