Родители от Свиленград: Пълен контрол върху семейството от страна на държавата предвижда Стратегия за детето 2019-2030

Стратегията заклеймява многодетните семейства. И то при положение, че България е в остра демографска криза
Стратегията заклеймява многодетните семейства. И то при положение, че България е в остра демографска криза

Майки от Свиленград пристигнаха в Хасково да търсят съдействие от Виолета Желева, народен представител от БСП.  Против сме приемането на документа, с него се въвежда Норвежкия модел на репресия, заявиха те пред депутата

 

Против приемане на Стратегията за детето 2019-203 година се обявиха родители от Свиленград, които изложиха аргументите си в приемната на  хасковския депутат от „БСП за България“ Виолета Желева в края на миналата седмица. С децата и родителите в България ще се случи нещо страшно, ако правителството приеме този документ, притеснени са майките.

Виолета Желева
Виолета Желева

За какво става дума?

Стратегия за детето 2019-2030 предизвика бурни реакции на граждани и организации в социалната мрежа. Не бе подмината и страницата на Министерски съвет, където стратегията е качена за обсъждане: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=4012.

Така предложен, документът ще въведе пълна и изрична забрана за телесно наказание над деца, криминализиране на домашното насилие, „въвеждане на ефективна работеща система за превенция”, детско правосъдие и др.

Според противниците на Стратегията, на много места текстовете й звучат двусмислено и тълкуванието може да влезе в доста широки рамки: „от най-невинните и добронамерени действия до най-грубо погазване на семейните ценности”.

Организации и отделни граждани директно виждат в нея опит да се въведе и у нас Норвежкият модел на пълен контрол върху семейството от страна на държавата и социалните служби. Според тях се създават условия за „репресия над всички родители, като им се въвежда „презумпцията за виновност“ във възпитанието и отглеждането на децата им. Това е предпоставка за бъдещи чиновнически своеволия и незаконни държавни отнемания на деца по несъстоятелни доводи и причини”.

Като сериозен проблем се посочва и липсата на информация кои са неправителствените организации, които са участвали в писането на стратегията и кой ги финансира.

Смущаващите текстове, според противниците на Стратегията, касаят интегрираният междуинституционален подход и създаване на база данни за всички деца, а не само за тези в риск. Предвижда се задължителна патронажна грижа под формата на редовни домашни посещения от медицинско лице за всички деца на възраст 0 – 3 г., без да е разписано кой, как и при какви условия ще ги извършва и финансира. Забележете! Включено е сексуално образование в и извън училище при възрастовата граница 7-13 години. Предвижда се още намаляване броя на децата живеещи в бедност, в риск от бедност и социално изключване, както и тези, живеещи в пренаселени жилища (до достигане на средните стойности на държавите в ЕС) и др.

„Ако не може да си осигурим по-голямо жилище, какво се случва? Държавата отпуска помощ, за да се подобри стандарта на живот на децата, намира жилище (общинско), взима едно дете: най-малкото, най-голямо или всички… Ами етническите групи, при които децата в едно жилище са по много?”, пита родител.

Стратегията заклеймява многодетните семейства. И то при положение, че България е в остра демографска криза. В Стратегията пише, че: „Особено уязвими (за рисковете от бедност и социално изключване) са живеещите (деца) в домакинства с 3 и повече деца, или само с един родител, децата от ромската и турската етническа група“- Стр.8.

Това изказване е обидно за многодетните семейства в България, децата на самотни родители, и други деца по етнически признак, без никакви други основания. Би трябвало държавата да се радва от факта, че семействата раждат деца, а не да ги заклеймява и да ги брои като рисков контингент. Да не говорим, че с изявеното намерение на Стратегията да се прави мониторинг върху всяко семейство и всяко дете. Родителите на практика са обезсърчени да раждат повече от 2 деца, защото това може да се изтълкува, че ги подлагат на риск от бедност и изключване и да даде повод да бъдат взети от тях, пък споделя друг родител.

В мненията против се подчертава още, че посочените форми на насилие над деца са разтегливи, като за такова се счита всяко причиняване на болка, психически или физически дискомфорт.

Според родителите текстовете противоречат на Конституцията на България, която определя възпитанието и отглеждането на детето като право и задължение на семейството. По думите им, тя противоречи и на съществуващия в момента Закон за лицата и семейството, като се опитва да разглежда детето извън него, предвиждайки и детско правосъдие.

„Детски съд“ и „Детско правосъдие“ – тази институция е съществена част от ЮВЕНАЛНАТА ЮСТИЦИЯ. Основната ѝ задача е да ликвидира възможностите на родителите за справедлив процес при обжалване по съдебен път на административните действия на Социалните служби. Обикновено ювеналното съдебно производство е едноинстанционно, или пък същите съдии се произнасят и по обжалването. В създадената юридическа „дуелна ситуация“: думата на родителите срещу тази на Социалните служби. В 99% от случаите съдът взима под внимание докладите на Социалните служби, тъй като те са „безпристрастни експерти“, напълно игнорирайки показанията на родителите. Родителят е виновен до доказване на противното!

Стратегията (на стр. 44) предвижда ратифициране на Трети факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето. Тук е важно да се обърне внимание, че с ратифициране на този протокол българската държава прехвърля изцяло суверенитета си за вземането на решения по съдебни дела за нарушени детски права на Комитета по правата на детето на ООН.

Ако България получи решение от този съд (който за благозвучие е наречен „комитет“), тя ще трябва да го изпълни. Затова страни като САЩ, Русия, Китай, Япония, Австралия и много други държави дори не са подписали протокола и не възнамеряват да го правят. Ратифицирането на този документ, който не е задължителен, ще доведе по-скоро до допълнителни държавни разходи, негативни последици за българските семейства (и съответно деца) и ненужна външна намеса в местното ни законодателство и съдебна система, твърдят родители.

Важно е да се отбележи, че Българската православна църква подкрепя инициативата на Министерския съвет на Република България, чрез усилията на експертите от Държавната агенция за закрила на детето. А именно да се разработи, предложи за обществено обсъждане и приеме от държавните институции НОВА Национална стратегия за детето (НСД), определяща основните насоки и приоритети на обществената и държавна политика за закрила на детето за следващия период от 2019-та до 2030-та година.

В проекта за НСД преобладават някои идеологически концепции за защита на правата и интересите на детето като контрапункт на правата на родителите, които се представят за „международни стандарти“ и „добри практики“ и влизат в противоречие с Конституцията и действащото законодателство в Република България, което определя правата на родителите и режима за закрила на детето.

Според нормите на чл. 27, т. 2 и т. 3 от Конвенцията за правата на детето родителите осигуряват условия на живот на децата си според способностите и финансовите си възможности, а държавата е длъжна при финансови затруднения да им предостави материална помощ, особено по отношение изхранването, облеклото и жилището (чл. 27, т. 3 от Конвенцията). Цялото становище може да бъде прочетено тук –  http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=286900.

Забележка: Трябва да отбележим, че родителите от Свиленград, поискали съдействие от народния представител на социалистите от Хасково Виолета Желева не пожелаха да бъдат снимани и да им се цитират имената, заради естеството на работата им и чувството за самосъхранение.  Дотам доведоха 10-годишните репресии на машината, наречена ГЕРБ.

 

 

Коментирай чрез Facebook