Да има пожар в дома ти и да гледаш безучастно си е диагноза

Елена Парасарева

Всички тук в Ивайловград сме наясно, че общината ни умира. Умира бавно и мъчително под виновния поглед на жителите си. Така е, защото поверихме лечението й в ръцете на фелдшери, а не в ръцете на опитни лекари. Виновни и отговорни сме, независимо дали го признаваме.

 

Ето за това, неделята на 27 октомври тази година вече е съдбовен за общината ни ден. За пореден път ще поверим нашия общ дом-община, град, квартал или улица в нечии ръце. Помислете добре дали ръцете са чисти или крадливи! Няма как да заживеем като в приказка един ден, ако гласуваме и си изберем пак „Фамилията“.

За един мандат, един справящ се кмет може да направи много. Два да му дадем! В Ивайловград даваме по три и повече мандата, сякаш общината е училище за управници и място за забогатяване. Носим отговорност за това кой ни управлява и как ни управлява! Носим тази отговорност, защото имаме конституционното право на глас, независимо дали гласуваме или не.
Във всяка демократична държава овластяването е следствие на избор. Да има пожар в дома ти и да гледаш безучастно си е диагноза. На тази част от вас, която изповядва философията, че нищо не зависи от нас, ще кажа че не са достойни европейци.
На продаващите гласа си ще кажа, че няколкото десетки лева няма да ги нахранят цял мандат. На страхливите да гласуват по съвест ще кажа, че никой не може да знае за кого гласуват. Всеки търси своето оправдание, просто защото е гузен. Не, по-точно безотговорен !
За 30 години демокрация, вече трябва да сме осъзнали, че всичко е в наши ръце. В неделя можем да накажем и отхвърлим статуквото и да дадем шанс на новото. Да поемем отговорността!
Пък знае ли някой?
В понеделник може да сме по-спокойни, по-уверени и по-усмихнати!
Автор: Елена Парасарева

Коментирай чрез Facebook