Кой ще призовава да се дари за нас, неизвестните?

От вчера се върти по медиите новината за собственика на голяма компания, който катастрофира със самолета си и му трябва кръв. Навсякъде призовават да се дари кръв за него. Лицемерие и поставяне на парите на пиедестал. Можеше съобщението да е без име и за кого е кръвта, нали?

 

А какво да правим ние, анонимните, ние от градовете и селата, които сме важни само за близките си, за децата си, за родителите си? Кого да молим ние, които не сме от „елита“? Кой ще призовава да се дари за нас, неизвестните?

Или пък някой ще дари, но ще постави условие, ако кръвта потрябва на някой негов близък, да я източат от Пенчев, нали той поставяше подобни условия. Но сега е от другата страна!

Колко деца починаха заради липса на пари, защото богатите предпочитат да си купят личен самолет, но не и да спасят живот? Колко хора умряха в болниците поради това, че не са достатъчно богати да си платят скъпи лекарства и операции? Колко хора стоят гладни, защото само близките им знаят имената им?

Колко деца няма на кого да кажат „мамо“ и „татко“, защото някое наркоманчено богаташче с на мама или тати колата е убило най-близките им? Колко родители вместо цветя за завършването на децата си, ще им носят цветя на гробовете заради алчността на богатите, които смятат, че светът е техен?

Ние – анонимните българи и те – бокуизбраните елити. Допирни точки няма. Допирната точка е единствено, когато животът им е поставен на карта, защото Бог е справедлив и прибира и бедни и богати, и умни и глупави, и смели и страхливи. Тогава „елитът“ ни установява, че парите не могат да купят всичко.

Да си богат е чест, да си беден е срам! Научихме се на най-важният урок на капитализма!

 

Автор Елена Гунчева, Фейсбук

Елена Гунчева

 

 

Коментирай чрез Facebook