Роденият в Любимец Стойчо Мазгалов попада в магията на киното още като дете

Стойчо Мазгалов

Тази седмица в рубриката „Любопитно от областта“, инициирана от областния управител на област Хасково, ще ви разкажем за първия почетен гражданин на община Любимец, талантливият актьор и дългогодишен директор на столичния театър „Сълза и смях“ – Стойчо Мазгалов.

 

„Той, театърът, е най-живото, следователно най-красивото и най-силното изкуство. Защото Той, театърът, е самият човек“ –  Стойчо Мазгалов.

Стойчо Тодоров Мазгалов е роден на 2 май 1930 г. в град Любимец и още като дете попада в магията на театъра и киното в родния си град. След като през 1954 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ при един от доайените – професор Николай Масалитинов, играе на сцените на Пернишкия театър, софийските „Трудов фронт“, „Народна сцена“, „Сълза и смях“, Театър 199 и Народен театър „Иван Вазов“.

Стойчо Мазгалов

Стойчо Мазгалов е един от съоснователите на НДТ „Сълза и смях“ през 1966 г. и негов  директор от 1969 г. до 1983 г. По това време театърът достига своя апогей, а нетърпеливата публика трепетно очаква с интерес и вълнение всеки нов афиш. Обаятелната му личност и любов към театъра вдъхновяват и мотивират редица млади лица – артисти и режисьори като Венцислав Кисьов /също родом от Любимец/, Цветана Манева, Антоний Генов, Любен Гройс, Асен Шопов и много др.   Работи не само с утвърдени майстори на перото, но и с прохождащи по онова време драматурзи като Георги Данаилов и Петър Маринков. Плеяда от даровити актьори застават зад него и заедно раждат емблематичните за театъра спектакли – „Старчето и стрелата“, „Полет над кукувичето гнездо“, Много шум за нищо“, „Ние долуподписаните“ и др.

Над сто театрални и повече от четиридесет екранни герои бележат  творческия му път. Ролите на Телериг от „Старчето и стрелата“, цар Петър от „Каин и магьосникът“, Иван Гилин от „Вечерите на Иван Гилин“ и княз Церетелев от „Война като на война“ му носят награди – заслужено признание за актьорската му дарба. Киното го отличава със своята „Златна роза“. По-възрастните зрители помнят неговите герои от филми като „Осмият“, „Шибил“, „Искам да живея“, „Тримата от запаса“, „Допълнение към Закона за защита на държавата“, полския филм „Агент № 1“, Тефик бей от телевизионната постановка „Левски“ на В. Мирчовски.

След пенсионирането си през 1992 Стойчо Мазгалов продължава да излиза на театралните сцени в  Силистра, Пазарджик, Габрово, Кюстендил и др. като  актьор на свободна практика. В този период съумява да напише и три пиеси, две от които намират сценична реализация в Габрово и Кюстендил. За последно той се качва на сцената на любимия си театър „Сълза и смях“ на премиерата на своята книга „Театрален лабиринт“. Стойчо Мазгалов напуска земния свят на 1-ви ноември – Деня на будителите 2006 година.

През 1980 г. по повод 50-годишния му юбилей Стойчо Мазгалов е избран за първия почетен гражданин на гр. Любимец. При връчване на отличието признателно заявява: „Любимец е не само място, където съм се родил и порасъл, където съм изживял първите си младежки години, но и първоизточник на всичко, което съм постигнал досега в живота. Тук започна оформянето ми като личност и актьор. Обичам Любимец, такъв, какъвто беше някога и какъвто е сега и искрено се радвам на растежа му. Той е бил и си остава в мен през целия ми живот.“

 

Коментирай чрез Facebook