Тази седмица в рубриката „Любопитно от областта“, инициирана от областния управител на област Хасково, ще ви разкажем за основателката на Народно читалище „Развитие 1882“ в Симеоновград, учител и просветител – Пенка Хаджиандонова.

 

Родена през 1861 г. в Стара Загора, в будно и прогресивно настроено търговско семейство, на 13 години Пенка Хаджиандонова завършва с отличие Старозагорското девическо училище. Ученолюбивостта ѝ и желанието за знания правят впечатление още тогава и нейните родители искат да я изпратят да продължи образованието си в чужбина. Настъпилите в последствие важни исторически събития – Старозагорското въстание, Априлското въстание и Освободителната война възпрепятстват това да се случи.

По време на боевете край Стара Загора баща ѝ е заловен от хората на Сюлейман паша и е обесен в Одрин. Майката на Пенка и двете ѝ братчета побягват към Търново-Сеймен (днешен Симеоновград) и отсядат при свои познати там. В настаналата суматоха на път към града, Пенка се откъсва от семейството си и се озовава в Свищов. Загрижена за семейството си през бурната 1878 г. тя поема към Търново-Сеймен. Когато пристига, градът е вече свободен, а за майка ѝ и двамата братя грижи са полагали близки приятели на баща ѝ от там. В новоосвободения град Пенка Хаджиандонова открива първото училище. На следващата година се омъжва за младия банков служител Михаил Шишманов от гр. Пещера, възпитаник, а впоследствие и преподавател в Одринския католически пансион. Поради изселването на съпруга ѝ тя започва като учител в Пазарджик, където е инициатор за откриването на девическо училище.

През юли 1880 г. училищното настоятелство на Търново-Сеймен моли Пенка отново да учителства в града. В изпратено до нея писмо и се предлага да развива и извънкласна училищна дейност, каквато тя пожелае.  На следващата година отново е поканена да учителства, но този път тя се съгласява.

На 8 септември 1882 г. тя основава сред учениците ученолюбиво дружество „Развитие“, което по-късно прераства в читалище. В читалището, което днес познаваме като НЧ „Развитие 1882“, започват да се разпространяват книги, да се развива  художествена самодейност, да се играят представления и да се борят за развитие на културата. Изключително способната учителка продължава да развива стремежа си към просвета и основава първото женско дружество в града.

С пламенното си слово и прогресивно мислене тя става популярна не само в Търново-Сеймен, но и в околностите. Получава покани да започне работа като учителка в градовете Пещера, Пазарджик и  Хасково.

Наред с обществената кариера, тя има пет дъщери и двама сина, на които е дала добро възпитание и образование. Последните си дни Пенка прекарва в София. Година преди да си отиде, тя пожелава да посети Търново-Сеймен.

 

Коментирай чрез Facebook