Ивайло Балабанов прави първите си стъпки на литературна сцена във в. „Нов живот“

Ивайло Балабанов

Тази седмица в рубриката Любопитно от областта, инициирана от Областния управител на Хасково, ще ви разкажем за един от най-големите съвременни поети на България – Ивайло Балабанов.

 

„Където има поет – там няма провинция.“

Няма как да не се съгласим с тези думи са на литературния критик Никола Инджов, имайки предвид светлата личност и поетическата дарба на изключителния български поет Ивайло Балабанов.

Той е роден през 1945 г. в село Хухла, община Ивайловград. Като младеж завършва гимназията в Ивайловград, след което работи по изграждането на „Кремиковци“ и язовир „Ивайловград“. Първите си стъпки на литературната сцена прави в кърджалийския вестник „Нов живот“. След това живее в Хасково, а в момента в Свиленград. През 1976 г. Ивайло Балабанов участва с цикъл стихове в съавторския сборник „Когато ставахме мъже“. А през далечната 1979 г. дебютира и с първата си самостоятелна стихосбирка „Да се загледаш във звезда“, за която през следващата година получава награда в конкурса за дебютна литература „Южна пролет“. След дебюта следват стихосбирките: „Окова за щурец“ /1984/;  „Парола „Любов“/1988/; „Религия“ (1990); „Тракийски реквием“ (1997); „Избрано“ (1998); „Песни за старо вино“ (2003) и „Небесен гурбетчия“ (2010).

Великолепният талант на Ивайло Балабанов не остава незабелязан и оценен. През живота си той получава редица престижни награди като национална награда „Изворът на Белоногата“ (2001), „Книга на годината – 2004“, литературна награда за цялостно творчество „Александър Паскалев“ (2005), награда за патриотична поезия на името на Джагаров (2006). Лауреат на Националната награда „Пеньо Пенев“ за 2008 г., на фестивала „Славянска прегръдка“ – носител на Голямата награда „Летящо перо“ 2010 г., носител на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ за 2016 г.

Въпреки получените престижни награди и почести, поетът не се отдалечава от своята пословична скромност и морални устои, присъщи на мъдрия творец, абстрахирал се от светската суета и празнодумство. На тях той откликва по следния начин:

БЯЛА РИЗА

С едничка бяла риза, с две ангелски крила,

невидими за другите, живееше Поета.

И точна тази риза със свойта белота

до днес го отличаваше във общата несрета.

Тя беше герб и символ, духовно облекло.

Не просто бяла риза, а жреческа одежда

и знак, че в този свят, прогнил от старо зло,

все още има песен, и вяра, и надежда…

Откраднаха му ризата във снощната мъгла.

Жена му цяла нощ стоя над шевната машина,

отряза първо с ножицата двете му крила

и нова риза му уши – от ангелска коприна.

Безкрил, но пак със бяла риза, с вдигната глава,

Поетът, тоест аз, стоях над снощните си думи

и ви изплаках, мили мои, всичко затова,

защото знам, че всички сте с преправени костюми.

Тази година тракийският поет навърши своя 75-годишен юбилей. Ивайло Балабанов е почетен гражданин на Ивайловград, Кърджали и Свиленград. Тази година беше удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството. Пожелаваме му крепко здраве, благоденствие и още много вдъхновение!

Благодарим Ви, поете!

Коментирай чрез Facebook