В Свиленград е осъществен първият групов боен полет в света

Тази седмица в рубриката „Любопитно от областта“, инициирана от областния управител на област Хасково, ще ви отведем в община Свиленград, където е поставено началото на българската бойна авиация и е извършен първият боен полет в Европа.

 

По време на Балканската война (1912 – 1913 г.) необходимостта от решаването на националноосвободителния въпрос поставя началото на изграждането и развитието на българската авиация. На 5 октомври 1912 г., когато българската войска превзема връх Шейновец и Свиленград е освободен и отново преминава в пределите на България, стратегическото разположение на града му отрежда ролята на команден център. Още на 11 октомври 1912 г. отделението се установява край Свиленград, където е щабът на 2-ра армия. В него започват да пристигат и други български летци и механици, завършили авиационни школи в чужбина. Позиционират се част от закупените нови самолети, пристигат и чуждестранни поданици, за да участват като доброволци във войната на страната на българите.

С настъплението на армиите в дълбочина още през първия период на войната авиацията прозорливо и новаторски е преустроена в три аеропланни отделения, като първото аеропланно отделение остава на летище Свиленград и оперативно е подчинено на щаба на Втора армия. За командир е назначен поручик Радул Милков. Именно поручик Радул Милков е пилотът извършил Бойното кръщение на младата българска военна авиация. На 16 октомври 1912 г. поручик Радул Милков, съпровождан от наблюдателя поручик Продан Таракчиев, излитат със своя “Албатрос” над Одринската крепост, където разузнават разположението на резервите и успяват да хвърлят две ръчни гранати над гара Караагач. Извършен е първият боен полет в историята на нашата авиация, който се оказва и първият боен полет в Европа. Освен разузнаване на силите на противника е осъществено първото над стария континент бомбардиране от въздуха в истинска фронтова обстановка. Доказано е, че самолетът може да бъде използван и като нападателно бойно средство.

На 19 октомври 1912 г. българската авиация дава своята първа свидна жертва. При изпълнение на бойна задача със своя самолет „Блерио” загива поручик Христо Топракчиев. Той е погребан с военни почести в градското гробище на Свиленград. Днес гробното му място е в двора на ЦДГ „Слънце“. В съседство е и паметникът на героя летец – в градския парк.

На 30 октомври от Мустафа паша (днес Свиленград), заедно с поручик Стефан Калинов, излита и 15-годишната девойка Райна Касабова. Полетът им продължава 43 минути, а от самолета тя хвърля позиви с призив за спиране на кръвопролитията над позициите на противника в Одрин. Така от летището на Свиленград излита първата жена в света, участвала в боен полет.

На 14 ноември се осъществява първият групов боен полет в световната практика. Четири самолета, пилотирани от поручиците Радул Милков, Никифор Богданов, Стефан Калинов и руснака Николай Костин, летят заедно и бомбардират одринската гара Караагач.

Действията на младата българска авиация предизвикват небивал интерес в Европа. По фронтовете на Балканската война са изпратени десетки военни кореспонденти и специалисти, дори и авиатори. Внимателно се следят полетите, като се изучава и анализира нашият боен авиационен опит от европейската военна мисъл.

В хода на войната българските летци разкриват и на дело доказват възможните тактически начини за многоцелево използване на авиацията: единични и групови полети в тактическа и оперативна дълбочина на противника, въздушно разузнаване, аерофотографиране, бомбардиране за унищожаване на живата сила на противника и разрушаване на военни обекти и техника на фронта и в дълбочина, коригиране на артилерийската стрелба. Прилагат се принципите за централизирано и децентрализирано управление на авиацията и осъществяването на тясно взаимодействие със сухопътните войски.

Коментирай чрез Facebook