Градушката църква край Минерални бани – вековен дъб и необработени камъни

Тази седмица в рубриката „Любопитно от областта“, инициирана от Областния
управител на област Хасково д-р Стефка Здравкова, ще ви отведем в община Минерални бани, за да ви разкажем за Градушката църква и един от традиционните ритуали, извършвани ежегодно в нея.

 

Градушката църква се намира в едноименната местност на хълма Дидьоу, край село
Горно Брястово, община Минерални бани, и представлява древна езическа сакрална
територия, която по-късно се християнизира. На скална площадка, около вековен дъб, който се назовава от коренното население като „дъбичката“, са натрупани големи и дребни, необработваеми камъни, образуващи висок близо 1 метър кръг около дървото. Диаметърът на кръга е около 2,5 м и е отворен откъм западния край, като по някои от камъните се забелязва вторична обработка, а на входа на самото съоръжение е опрян куполовиден капак.

До нея може да се стигна по туристическа екопътека „с. Минерални бани – м. Голямото
градище – вр. Гарваница“. През вековете сакралното място запазва своя статут като притегателен център за местното население. Според местни предания, традицията повелява всеки първи четвъртък след Спасовден хората да посещават мястото, за да черкуват против градушка. Не е ясно кога е започнал обичаят, но се знае, че не е прекъсван дори в годините преди 1989 г. До ден днешен, всяка година в уречения ден, на мястото се събират жени, които изпълняват обредния ритуал.

Ритуалът се изпълнява на открито само от жени и на него не присъства свещеник.
Една от жените, държейки икона, застава в центъра на каменния кръг до дъбовото дърво. Пред него се полагат цветя, поставя се осветена свещ и се поръсва със светена вода. Накрая се разстилат месали, върху които се поставят даровете, донесени от местните жители – най- често домашно омесени пити. Пространството се кади с тамян, като всеки от участниците запалва свещ, която поставя върху обредните хлябове. След това започва молитвата за тих и плодороден дъжд, който е полезен за годишната реколта. Приключвайки ритуала, жителите се черпят и оставят от донесените пити в дар до дъба.

Любопитен факт е, че местното население нарича патрона на мястото Градуш,
знаейки, че в християнския календар няма светец с подобно име. Въпреки това обредът продължава да се изпълнява и почита силно от жителите на селото. През 2020 г. на мястото до Градушката църква е положен кръст, а местните хора казват, че който отиде там, трябва да постави камък върху градежа.

Коментирай чрез Facebook