Как безкритичната среда успа ГЕРБ

Красина Кръстева, Източник Епицентър бг

Гледахте ли председателят на парламента Цвета Караянчева снощи на честването на Апостола на свободата Васил Левски в Карлово? Възмутихте ли се от това, че вместо да говори с патос и сърце, Караянчева срича, забила поглед в хвърчащо листче думи, които очевидно за пръв път вижда. Да, тези неща се пишат от пиарите, но защо държавното лице не ги бе прочело поне в колата напът за Карлово? Защо не ги бе научило, та само от време на време да хвърля поглед към листчето?

Защо ли! Заради безкритичната среда. ГЕРБ я създадоха, свикнаха с нея, тя ги успа. В управляващата партия явно гледат на медиите като на слуги, на които се плаща, за да ги хвалят и обслужват, а ако случайно ги критикуват, критиката им трябва да бъде само „градивна“.
Забелязахте ли как тази дума „градивна“ се върна във всекидневието ни? Двайсетина години я бяхме забравили. Както бяхме забравили и колко важни, самодоволни и арогантни могат да бъдат представителите на властта. Колко далече от обикновения гражданин, колко недостижими за него могат да бъдат.

Нима Караянчева щеше да се държи така, ако на другия ден медиите, а не Фейсбук, я разпъваха на кръст?! Нямаше. Щеше да научи наизуст словото си и да го изрепетира пред огледалото. Както правят опитните и отговорни към положението си в обществото политици.

Нима другата видна представителка на управляващите – Даниела Дариткова, председателят на парламентарната група на ГЕРБ, щеше с пълна увереност в своята правота да твърди, че премиерът няма защо да идва в парламента, въпреки че сме парламентарна демокрация, защото въпросите на опозицията били „в разрез с конституцията и законите на страната“?! „По темите, по които опозицията иска да види г-н Борисов в парламента, няма как от гледна точка на нормативната уредба“, съвсем сериозно изрече Дариткова в ефира на БТВ.

Дариткова е убедена, че викането на Борисов в парламента заради нелепия инцидент, в който загина 16-годишно момче, е в разрез с конституцията.

Тук си спомням как министър-председателят Симеон Сакскобурготски седмици наред отговаряше в парламента на въпроси, свързани с инцидента при дискотеката „Индиго“. Нима в качеството си на премиер Симеон бе отговорен за непочистените от леда стъпала пред „Индиго“? Но спираше при медиите и отговаряше. Не му дойде наум да обяви въпросите на опозицията за несъответстваши на конституцията.

На нито един премиер не е приятно да отговаря на депутатски питания, особено, ако ги задава опозицията. Но другите идваха в парламента и отговаряха. Жан Виденов отговаряше за кръга „Орион“ и за изнесеното жито. Иван Костов отговаряше за кръга „Олимп“ и търпеше, когато Георги Първанов, тогава лидер на опозиционната БСП го наричаше от трибуната „капо ди тути капи“. Сергей Станишев отговаряше за „Батко и братко“.

Тези неща младите журналисти не ги знаят, защото няма откъде. Днешният премиер управлява повече от десет години, но за този период едва ще се намерят и десет пъти, при които да се е явил в Народното събрание. Борисов нагласи Министерския съвет и парламента по своя дневен ред, без да се съобразява с традициите и реда. Премести заседанията на правителството от четвъртък в сряда, защото така си бе свикнал от общината. В парламента въобще не идва, защото очевидно не смята, че онези там са му началници. А по конституция депутатите са точно такива – избират министър-председател и го държат отговорен за провежданата политика. А пък премиерът идва в парламента всеки път, когато трябва да обясни водената от него политика дори и без да го викат. Това не произтича от буквата, а от духа на конституцията. Но Борисов този дух го „проветри“.
Министрите му следват примера на шефа.

Днешните млади журналисти няма как да знаят с какъв респект (не с досада и безразличие) отговаряха преди министрите и депутатите на въпросите на репортерите в кулоарите на Народното събрание.

Днес стилът е друг.
Виждаме как управляващите – министри и депутати, живеят със самочувствието, че са несменяеми и незаменими. През лятото протестите ги поуплашиха, но стихването им през есента заради ковид кризата ги направи арогантни до наглост. Започнаха да се държат безцеремонно, арогантно, брутално невъзпитано.  Това ли са истинските им лица?

Това издава не просто липса на парламентаризъм, а на човешко отношение.
И така ще бъде дълго време. Не просто, защото този стил се наложи. А защото хората, които са най-ярките му представители, ще влязат и в следващия парламент. Там ще бъдат и Караянчева, и Дариткова, и Гърневски.

Ще продължат да леят фалшиви думи, а поведението им ще става все по-тоталитарно. Представителите на управлението всеки ден ни напомнят с поведението си за времената преди 1989 г. Станали са недосегаеми, оградени от охрана в луксозните си коли. Важни са, защото знаят, че няма студио, в което да им задават остри въпроси – че всичко е подготвено отрано. И, ако се вълнуват от нещо, това е собствената им важност и позицията в Партията. Неусетно ГЕРБ стана Партията. Партия, в която не се задават въпроси, от която свадите не се вадят навън, в която говорят само тези, които трябва и само каквото трябва.

Всичко това вече сме го живяли. И знаем, че рано или късно му идва краят. И в ГЕРБ ще го разберат. Но явно по трудния начин.

 

Автор: Красина Кръстева, Епицентър бг

 

Коментирай чрез Facebook