Д-р Милко Стаматов: Абсолютен привърженик съм на ваксините, но този път ще се въздържа

Д-р Милко Стаматов, Снимка Хасково Прес

В момента тече кампания за ваксиниране заради КО-19. По всички медии от сутрин до вечер това е основната тема. И непрекъснато по телевизията се показват големи опашки от хора, които търпеливо чакат да бъдат боцнати с „животоспасяващата“ доза.

 

Държа дебело да подчертая, че аз съм абсолютен привърженик на ваксинирането и особено на това от задължителния имунизационен календар. От поколението съм, което е прекарало редица инфекциозни заболявания, за които навремето нямаше ваксини. Това бяха коклюш, морбили, варицела, паротит, полиомиелит. Слава Богу, от последното се отървах, но паротитът го изкарах два пъти. За щастие това не се отрази на детеродната ми функция. Заради професията и специалността ми съм ваксиниран за хепатит Б и Кримска хеморагична треска.

Повече от 20 година всяка есен ваксинирам цялото домочадие с противогрипна ваксина и продължавам досега и при внуците. Категоричен съм, че резултатите са отлични.

През 1970 г., когато бях в 10-клас в нашия регион пламна епидемия от холера. Ваксинираха ни масово и резултатите бяха превъзходни.

Защо съм толкова подробен?

Ваксините бяха доказали своята ефективност при изпитанията и имаше голямо доверие в тях.

Тези ваксини доказаха ползата си. Бяха ликвидирани или почти изчезнаха смъртоносни болести като вариола, туберкулоза, дифтерит, полиомиелит. Учените от цял свят, включително и нашите бяха впрегнали сили в полза на човечеството. Може да е имало и някакъв комерсиален елемент, но водещото беше хуманността.

Когато се появи СПИН преди 40 години, надеждата за ваксина беше голяма – до две-три години ще бъде открита. Говореше се за нея от самото начало. Пандемията от СПИН, обявена от СЗО все още не е отменена, но и ваксина няма. Междувременно за този бич почти не се говори. Значи не е толкова лесно да бъде открита такава ваксина.

Сега на дневен ред е КО-19. И пак от първите дни се заговори за ваксина. Лошо няма. Трябва да се предпазим от заболяването. Но започна една надпревара, едно надцакване кой най-рано ще произведе и изкара на пазара. Започнаха предварителни заявки и плащания за нещо, което не е произведено. Това беше състезание, а не достатъчно наука. Без дългосрочно проучване, без достатъчно технологично време за установяване на ефективност и дългосрочност, започнаха да излизат една по една различни ваксини. Политизира се и тази дейност. Ваксината руска, китайска или западна да е. Който плати повече, на него ще дадем. Използван беше страха на хората по света за пласиране на стоката. Обикновени хора и учени настръхнаха едни срещу други с тезата „За“ и „Против“ имунизацията със „За“ или „Против“ за тази или онази ваксина. А това води до недоверие въобще към тази хуманна дейност-ваксиниране.

Същевременно гербавото правителство дава луди пари за щяло и нещяло, но не подпомага финансово българските учени в усилията им за създаване на наша ваксина. А нашите учени могат да създадат много добра ваксина. Достатъчно компетентни са за това.

В заключение искам да кажа, че ваксинирането е доброволен акт и както желаещите, така и нежелаещите трябва да са толерантни едни към други и да уважават решението на другите.

Аз лично поради изложените по-горе причини – краткосрочност на производство, недоказани ефективност и дългосрочност, засега ще се въздържа.

Извинете ме, ако съм ви отегчил.

 

Д-р Милко Стаматов, хирург в МБАЛ Харманли,  Фейсбук

 

Коментирай чрез Facebook