Скандал избухна около избирателните комисии в чужбина

Снимка Хасково Прес, архив

Пореден казус се заформи около изборния процес в чужбина. Наши сънародници, които са участвали в организацията на вота, сега се оплакват, че няма да могат да се включат в работата на секционните избирателни комисии (СИК), тъй като са били изместени от избрани от политическите формации в България лица, съобщава „Сега“.

 

Гневът на българите зад граница се насочва към Централната избирателна комисия (ЦИК), която назначава секционните комисии. Комисарите, както винаги, обясняват действията си с изискванията на Изборния кодекс. На закона се позовава и външното ни министерство.

Въпросът беше обсъден спешно на заседанието на ЦИК в понеделник. Докладчикът по темата Йорданка Ганчева заяви, че секционните комисии в чужбина, също като тези в страната, се съставят по предложение на партиите и коалициите, които имат свои представители в българския и Европейския парламенти. На този принцип са били назначени комисиите с решение на ЦИК от 22 март. Само когато остават незапълнени места в съставите им, за които няма номинации на политическите сили, тогава нашето външно министерство може да предложи за членове български граждани от съответната страна. Така са били допълнени някои комисии на заседание на ЦИК миналата събота.

Ганчева поиска говорителите на комисията да разяснят виждането им за ситуацията пред обществеността, за да не се създава напрежение. „Считам, че така ще внесем яснота, защото обажданията продължават, въпросите продължават, а ние всъщност няма какво да направим … Няма как там, където има предложения на политическа партия, ние да дерогираме това предложение и да назначим друго лице”, изтъкна изборният комисар. Колегите й одобриха идеята.

МВнР: Спазваме закона

От външно министерство реагираха по-бързо по казуса – още на 26 март разпространиха съобщение, в което посочиха: „МВнР предлага по един представител на държавата за член в секционните комисии, а само когато не се запълнят всички квоти, след консултации на ЦИК с политическите партии, прави предложения за допълване на съставите на СИК с представители на българските общности в чужбина.” С други думи, преповториха текстовете на Изборния кодекс.

От дипломатическата служба даже намериха за необходимо да уточнят, че служителите й са „деполитизирани и не могат да правят коментари по решенията на ЦИК”. Затова са предупредили посланиците и консулите „да не заемат страна в изборния процес или да изразяват позиции извън техните правомощия по Изборния кодекс”. Изглежда отделни ръководители на мисии зад граница са изразили публично симпатия към тревогите на нашите сънародници.

Със същата позиция излезе ведомството и в понеделник, когато казусът изригна в публичното пространство. „Искам категорично да се противопоставя на опитите МВнР да бъде въвличано в политическата кампания, тъй като на практика ние сме спазили стриктно закона“, заяви постоянният му секретар Иван Кондов на спешно свикан брифинг следобеда. Калин Анастасов – главният секретар на ведомството, пък съобщи, че общата численост на съставите на СИК зад граница е 2507 души, от които 160 са командировани дипломатически служители от София и още 140 от мисиите зад граница, както и около 500 човека, подбрани от политиците, след организираните от ЦИК консултации. Останалите 1700 членове трябва да бъдат предложени от МВнР въз основа на разговорите, проведени между българските задгранични представителства и организациите на нашите сънародници по места.

Политическа употреба

Опитите на ЦИК и МВнР да уталожат ситуацията обаче едва ли ще имат ефект. Някои политици вече се опитват да яхнат недоволството на българите зад граница. От коалицията „Изправи се! Мутри вън!” излязоха с открито писмо, в което обявиха, че протестират срещу опитите на ЦИК да „привнася политически лица в последния момент за членове на СИК, които изместват българите в чужбина”.

„В секциите в чужбина членовете на СИК са българи зад граница. Те са организирали изборния процес, намерили са помещения, подготвяли са заявления, подавали са ги и са направили всичко, за да има изборни секции в чужбина. Партиите, Борисов, ЦИК и Външно министерство обаче правят всичко възможно българите в чужбина да са изключени от изборния процес. Партиите са изпратили представители и партийни функционери за членове на СИК в чужбина. Това е некоректно към българските общности, защото те очакват лично да могат да следят за честността на вота, не да бъдат подменяни с партийни пратеници”, обяви водачът на коалицията Мая Манолова.

Шокът, който тя демонстрира, е повече от странен, тъй като именно под нейното ръководство през 2014 г. беше приет Изборният кодекс, включително начинът за образуване на секциите извън страната.

Освен това „изправилите се“ ще обжалват в съда решението на ЦИК избирателните комисии в чужбина да бъдат в състав от само 3 души. В Изборния кодекс е записано,че могат да бъдат не по-малко от 5 човека.

 

Източник „Сега“

 

 

Коментирай чрез Facebook