„Светкавична война“. Какво може да промени парламентът още в първите си дни

Полина Паунова Снимка Личен профил, Фейсбук

Полина Паунова, „Свободна Европа“

 

В четвъртък новите народни представители ще се закълнат и така ще започне животът на 45-ото Народно събрание. Всички те обещаваха на избирателите си различни неща, а сега ще имат възможност да опитат да съберат необходимата подкрепа за тях.

Проверка на „Свободна Европа“ показа, че още в първите дни на новия парламент са възможни конкретни промени.

Предложенията, около които може да се обединят повече от 121 депутати, са създаване на комисия за „ревизия на управлението на Бойко Борисов“, промени в Изборния кодекс, мерки за директна финансова подкрепа на пострадалите бизнеси от пандемията, закриване на специализираните съдилища, както и постоянно връщане на Народното събрание в старата му сграда.

Новият парламент е „шарен“, без ясно мнозинство, което прави още по-лесно събирането на ситуационни мнозинства за всяко отделно предложение. ГЕРБ има 75 депутати, партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ – 51, БСП е с 43 депутати, следват ДПС с 30, „Демократична България“ с 27 и „Изправи се! Мутри вън!“ с 14.

Новите депутати, с които разговаряхме, са готови веднага да внесат своите предложения. Някои дори говорят за промени в конституцията.

Колко обаче от всички тези идеи ще могат да бъдат приети, ако не се състави правителство и се насрочат нови избори? Това засега е твърде вероятно, защото първата политическа сила – ГЕРБ, ще предложи правителство с идеята, че то няма да получи подкрепа. Вторият мандат отива при „Има такъв народ“ и Слави Трифонов, които засега мълчат.

Колкото и да живее този парламент, някои от новите депутати са убедени, че ще има време за спешни законодателни промени.

Какво и кога?

Предложенията идват предимно от новите в парламента. Според коалицията „Изправи се! Мутри вън“ най-спешно трябва да е създаването на комисия за ревизия на управлението на ГЕРБ, както и осигуряването на подкрепа за бизнеса, пострадал от кризата с COVID-19.

Според „Демократична България“ трябва да се започне с промяна на Изборния кодекс. По неофициална информация първото предложение на „Има такъв народ“ ще е депутатите да напуснат сградата на бившия Партиен дом и да се върнат в старата сграда на Народното събрание.

От БСП засега не коментират какви предложения ще подкрепят конкретно, но казват, че биха разговаряли по внесените промени. За да могат да получат мнозинство, предложенията на новите партии имат нужда от подкрепа и от социалистите.

„Би трябвало да започнем структуриран разговор, в който да изясним какво можем да свършим в какъв времеви прозорец“, коментира пред „Свободна Европа“ съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов. По думите му на този етап разговори между попадналите в парламента партии в тази посока не са водени.

Бързи промени в Изборния кодекс

Засега е ясно, че всички политически сили, които са били опозиция на ГЕРБ, вътре или извън парламента, са готови да приемат спешни промени в Изборния кодекс.

„Тези текстове трябва да са такива, че ако се ходи бързо на нови избори, новите избори да се проведат по обновен закон“, каза пред „Свободна Европа“ съпредседателят на „Изправи се! Мутри вън“ Мая Манолова.

На същото мнение е и Христо Иванов от „Демократична България“. „Трябва внимателно да се прецени за какво ще има време“, коментира той.

Манолова каза, че е почти готова с предложения за промяна на Изборния кодекс. „Веднага ще внесем предложения за въвеждане на активна регистрация на гласоподавателите, електронно гласуване на българите зад граница с безплатен електронен подпис. Ще предложим вотът да бъде само машинен, без хартия, да се създаде многомандатен избирателен район „Чужбина“, който да дава шест мандата на парламента, да се въведе видеонаблюдение на броенето на гласове, както и смяна на състава на ЦИК и председателя на „Информационно обслужване“, каза Манолова.

БСП още преди изборите подкрепи подобни предложения, но в момента партията отказва да коментира официално какво би одобрила в парламента. Според източници на Свободна Европа социалистите биха гласували за „бързи предложения, които не сменят цялата технология на изборния процес непосредствено преди избори, защото може да се обърка всичко“.

„Видеонаблюдение и активна регистрация – да, но как да кажем, че ще подкрепим промяна на Изборния кодекс, без да сме видели разписани текстове“, коментира представител от „Позитано“ 20. Той коментира още, че биха гласували против предложение за мажоритарен избор, ако бъде внесено такова.

„Това означава да върнем Борисов на бял кон“, коментира представителят на БСП.

Партия „Има такъв народ“ отказа всякакви официални коментари пред „Свободна Европа“. Единствено дадоха да се разбере, че биха се „комбинирали за блицкриг“ (светкавична война – б.р.) с другите партии, стига вижданията им да са общи. Партията на Слави Трифонов не даде повече подробности за това по какви теми могат да се мислят „комбинации“.

Премахване на специализирания съд

„Нещото, което трябва да се случи най-бързо, е да се даде възможност на българите в чужбина да гласуват по-масово“, коментира Христо Иванов от „Демократична България“. Той обаче вижда и друга възможна законодателна промяна, която може да се прокара в първите дни на Народно събрание – закриването на специализираните съдилища.

Те бяха създадени през 2010 г. по време на първия управленски мандат на ГЕРБ по настояване основно на тогавашния вътрешен министър и вицепремиер Цветан Цветанов, който днес вече не е в партията. Първоначално специализираните съдилища трябваше да разглеждат само дела за тероризъм и организирана престъпност.

Във втория мандат на Бойко Борисов Министерството на правосъдието предложи специализираните магистрати да поемат и делата за корупция, както и тези срещу лица с имунитет. Идеята беше подкрепена от бившия главен прокурор Сотир Цацаров и приета от мнозинството в парламента, въпреки критиките от Върховния касационен съд и Висшия адвокатски съвет. Основните възражения срещу спецсъда и спецпрокуратурата са, че те се превърнаха в политически трибунал, ползван като бухалка, за да се държат в страх и подчинение политици и магистрати.

Закриването на спецсъда присъства в програмите на „Демократична България“, „Има такъв народ“, „Изправи се! Мутри вън“ и БСП. Ако те спазят обещанията си, парламентът може без проблем да промени Закона за съдебната власт в тази му част, тъй като за това решение се изисква обикновено мнозинство от 121 депутати.

На първата си пресконференция след изборите председателката на БСП Корнелия Нинова беше попитана дали ще подкрепи такава промяна. „Всичко ще бъде обсъдено, само да видим предложения“, каза тя.

„Няма да отстъпим от програмата си“, коментира по-късно Нинова.

Пред „Свободна Европа“ от БСП коментираха неофициално, че биха гласували за такова предложение на „Демократична България“, но ще настояват да се приеме и тяхното старо предложение за съдебен контрол върху актовете на главния прокурор.

От коалицията „Изправи се! Мутри вън!“, декларираха официално, че ще подкрепят идеята. „Ако „Демократична България“ го внесат – ние ще гласуваме „за“, нямаме собствени разработени текстове“, каза Мая Манолова.

На въпрос дали ще има време за такава промяна, Христо Иванов отговори: „Това е въпрос на комуникация между партиите. Ние ще внесем предложението. На първо място трябва да постигнем консенсус по сроковете в правилника на парламента, знаете че това е първото, което се приема“, каза той.

Сбогом на Партийния дом?

Парламентарният правилник е със статут на закон и е първият нормативен акт, който приема всяко Народно събрание. За да се създаде, депутатите избират комисия, която да работи по него и да предложи конкретни текстове на колегите си.

Обикновено работата по правилника отнема около една, максимум до две, пленарни седмици. Ако 45-то Народно събрание не успее да избере правителство, то ще съществува около месец. Т.е. тези две седмици ще са половината му живот.

Затова представители на партиите коментират, че е важно правилникът да бъде гласуван в най-кратки срокове.

По информация на „Свободна Европа“ партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ се готви да предложи парламентът да се върне в старата си сграда и да напусне бившия Партиен дом, където се премести миналата година. Такава идея засега от ИТН наложиха за първото заседание на депутатите. Ако бъде направено такова предложение, то може да залегне както в правилника, така и да бъде оформено като отделено решение на Народното събрание.

„Ще подкрепим такава идея на „Има такъв народ“, каза пред „Свободна Европа“ Мая Манолова. В замяна коалицията „Изправи се! Мутри вън!“ ще очаква подкрепа при събирането на подписи за внасяне на предложение за комисия за ревизия на управлението на ГЕРБ. За това са необходими 48 подписа.

А какво ще прави ГЕРБ?

На този фон голямата въпросителна е какви ще са първите действия на най-голямата партия в парламента – ГЕРБ. Настоящият вицепремиер Томислав Дончев обяви, че ако не съставят правителство, те ще бъдат „конструктивна опозиция“. Той каза, че са готови да дискутират всичко, стига да е „оформено и внесено по надлежния парламентарен ред“.

Неофициално от ГЕРБ коментираха, че като опозиция могат да подкрепят всичко, защото друг ще го реализира. „И електронно гласуване бихме подкрепили, то на теория звучи много хубаво, да видим дали и как ще се реализира и доколко ще подложи следващите избори под съмнение“, коментира представител на първата политическа сила.

Депутати от ГЕРБ казват също, че са склонни да обсъждат всичко. „И къде да заседава парламентът – също. Ако сме опозиция, време имаме. Времето притиска управляващите“.

Остава въпросът дали новите политически сили няма да потънат в процедури и да пропуснат първия месец.

„Да не си мислят, че има такава опасност. Ние имаме достатъчно парламентарен опит и няма да оставим ГЕРБ, или който и да е, да бламират процеса. Поели сме ясни ангажименти и ще ги свършим незабавно“, каза Мая Манолова.

 

 

Коментирай чрез Facebook