Реквием за една жп гара

Някак незабелязано, равнодушно и безразлично жителите на града приеха вестта, че Любимец вече няма да има своя жп гара, а ще бъде само спирка за пристигащите и заминаващи влакове.

 

От облика на града се изтрива една вековна негова емблема, извоювана някога от местните хора с огромна упоритост и неотстъпчивост. По този повод летописецът на Любимец Боньо Бонев пише, че когато се построила Баронхиршовата железница по линията Истанбул – София, жителите на Хибибчево, нямали своя гара и вървели пеш до Харманли, оттам да се качат на влака. След Освобождението те се залавят здраво за идеята да се открие жп гара в селото. След дълги преговори и настоявания Компанията се съгласява, но при едно условие – за всеки влак да има поне по двама пътници. И тогава, след като гарата е построена, по разпореждане на общината двама пазванти следели дали за всеки влак има най-малко двама пътници. Ако нямало, те си купували билети до Харманли, пътували с влака, и така се спазвала уговорката. Сега тази вековна жп гара от Баронхиршово време е закрита.

Ако това се беше случило другаде – сигурно реакциите щяха да бъдат съвсем различни. Местната власт щеше да възрази, да реагира остро. Общинският съвет щеше да излезе с гневна декларация за несъгласие, кметът щеше да протестира, а гражданите щяха да обявят гражданско неподчинение, да блокират жп линията, да направят подписка и изложения. А ако си имаха и народен депутат като нас, щеше да скочи като лъв на трибуната на Народното събрание, за да се обяви против затварянето на жп гарата. И това щеше да бъде новина по всички медии.

А тук – нищо. Тишина, пълно безхаберие. Нито общински съвет, нито кметове, нито граждани, нито депутати. Никой.

А иначе сигурно мнозина си спомнят с умиление как преди няколко години с червен локомотив, като на бял кон тук пристигна самият бивш премиер Бойко Борисов да открие новата кипра и спретната жп гара и да обещае светли бъднини. Сега всички ние, гражданите на Любимец, берем плодовете на тия бъднини и едно след друго се прощаваме със своите вековни емблеми.

Затова – да си спомним с добро вековната жп гара на Любимец.

 

Автор: Иван Цветков, общински съветник в Общински съвет – Любимец

 

Коментирай чрез Facebook